Къщи

Разхождайки се из българските села и градове, впечатление ми прави усърдието, с което хората си правят и после поддържат къщите. Всеки страничен наблюдател забелязва какъв стремеж и жертвоготовна отдаденост е изписана върху угрижените физиономии на хората. Хубаво е човек да си има собствена къща с хубав двор. Даже е прекрасно. Обаче кога, как и най-важното, с кого…?

В нашето село има един много изрядно поддържан двор. Ама до конец, както се казва. Всичко е изпипано до перфектния детайл: райграса е винаги ниско окосен и свежо зелен; има си леха за картофи, за домати и за другите зеленчуци също; овошките са винаги добре подрязани; пътеките са изметени и всичко около къщата е поставено на мястото си. Самата къща е голяма, на 3 етажа и е също толкова чиста и спретната, както и съвършения двор. Понеже съм и астролог си помислих , че някой от стопаните определено трябва да е зодия Дева. 🙂

Обаче, на фона на цялата красива гледка, погледа ми забеляза и друго нещо, които ме наведе и на тези мисли, които споделям сега с вас. Когато се разхождах сутрин, понякога съм засичал домакинята на този дом. Дамата изглежда да е пенсионерка на около 65 години, видимо подвижна и в добра форма, най-вероятно вследствие на ежедневните грижи за този прекрасен двор и прилежащата му къща. На вратата обаче има некролог на млад, около 42 годишен мъж, вероятно неин син. Това, разбира се, не е единствената подобна къща в тази ситуация, виждал съм много такива из цяла България. Не харесвам некролозите. Предполагам и вие сте виждали големите хубави дворове с двуетажни или триетажни постройки към тях и същевременно вътре една 47 кг. баба, сама или с трудно движещ се дядо, бавно премества някои предмет от едно място на друго. Никой не знае дали челядта е по чужбина, в София (или друг голям град), или пък тежка болест ги е покосила на млади години. И може би, хилядите видяни къщи през годините и натрупаните впечатления, едва сега се отключиха и ме доведоха до конкретно заключение. 

Значи, трудиш се 10-20 или повече години за да си направиш или купиш къща и в крайна сметка я получаваш. Постоянно си зает около грижите по двора, по самата сграда и прилежащите гаражи или други стопански постройки. Винаги има нещо ново, което да построиш, ремонтираш или обновиш. По двора работата никога не спира… 

Въобще, акцента в живота на българина, от край време пада върху имота.

 Добре, но всички знаем, че човек разполага с ограничен запас от енергия за всеки ден и накъдето насочиш вниманието и усилията си, там ще постигнеш и най-добър резултат. В масовия случай, за който говоря – ще придобиеш къща (или апартамент). Обаче това означава, че нямаш енергия за другите важни цели в живота ти. И се замислих, това ли в крайна сметка е най-важното?! Коя е най-важната цел в живота? 

Според мен, това не е да си горд собственик на голяма къща. Това е супер, но не е всичко. Най-важното, според мен е да откриеш личната си връзка с Бог. От там да разбереш и приемеш себе си, такъв какъвто си и след това да се свързваш правилно с хората около теб. Ако това стане основният стремеж на българина, то много от настоящите ни тегоби ще отпаднат от само себе си. Тогава ще постигнем онова величие като народ, за което говорят множество родолюбци по медиите. Защото няма величие без духовен живот, без връзка с Бог, със себе си и с ближния. 

Аз също искам да имаме собствен двор, градина и хубава, спретната къща. Обаче няма да взема кредит, които да изплащам 30 год. (10 г. е по-приемливо), а ще инвестирам това безценно време в изграждане на правилна връзка с Бог, с душата си и с хората в живота ми. Ще се уча. За колата, пералнята, печката и другите вещи, ще работим заедно и те ще си дойдат постепенно и естествено. Докато не разрешим четирите основни въпроса в живота си, всичко придобито няма да има никаква съществена стойност. Кои са тези 4 основни въпроса на битието, ще опиша в следваща статия.

Мисля, че инвестицията в хора трябва да е по-напред от инвестицията във вещи и имоти, за да не достигнеш накрая до ситуацията да използваш всичкото си имане … сам.